Царевец е село край великотърновска област, което отдавна вълнува изследователите и археолозите. Разкопките в района започват още в годините на 19-тото столетие, когато Карел Шкорпил през 1866-та решава да проучва района. Впоследствие на няколко пъти дейностите там са прекъсвани поради липса на ресурси. 1930-та е особено важна за българската история с оглед на това, че подновените разкопки водят до възстановяването на Балдуиновата кула. Там е хвърлен и държан в плен император Балдуин по време на властването на цар Калоян. Второто българско царство е времето, по което повечето царе на страната управляват от Търново, а най-известните са Калоян и Иван Асен 2-ри. Крепостта със същото име като селото е една от местните туристически забележителности, която се радва на голям интерес всяка година. Иначе населеното място се характеризира с умерен климат, а през 17-ти век е село със смесен тип население. На територията му преобладават както българи, така и мюсюлмани.
Кметството на Царевец е най-популярната сграда от обществен тип, но също така за жителите функционира и пощенска станция. Местният православен храм се нарича Света Троица и макар че е построен още през 1894-та, към днешна дата не функционира постоянно. Църквата отваря вратите си за посетители единствено по време на големите религиозни празници, което е практика и в някои други населени места в страната. Светлина пък е името на местното читалище, започнало да работи още през 1927-ма година. Днес то е регистрирано със съответен номер в Министерството на културата, а институцията продължава да е действаща. Горна Студена, Козловец и Хаджидимитрово са близки до населеното място села, които имат общо помежду си в резултат на филиалите на целодневната детска градина. Тя носи името Радост и функционира едновременно и в трите села, където по цял ден я посещават малките деца. Със сигурност голяма част от хората тук с нетърпение всяка година очакват настъпването на последната събота от октомври. Тогава се провежда традиционният събор, но това не е единственият голям празник тук. Всъщност ако по време на събора идват близки и роднини, на другите празници има и хора от различни точки на страната. Те идват за да видят повече за местните традиции.
Редовните културни мероприятия на празниците в Царевец се провеждат в споменатото вече читалище, където редовни гости са популярни изпълнители на народни песни. Няма как да не се включи в програмата на празниците танци с фолклорна насоченост, което е част от съхранението на българските традиции и култура през годините. Фолклорен извор прави първото си появяване пред публика през 2011-та година, като това е чисто и просто състезание с конкурсен характер. На него се появяват различни изпълнители от областта на народното пеене, а от 2019-та официално е прието събитието да се състои всяка следваща година. Ключова роля за организирането на този конкурс, превърнал се в традиция, изиграва Сдружение Фолклорен извор, както и читалището и свищовската община. Не бива да се забравя и помощта на местното кметство, което съдейства с всичко необходимо. По този начин местните едновременно съхраняват българската история и местните обичаи през годините.
